Много хора се притесняват, че така наречените „полезни“ или здравословни храни не могат да осигурят на човешкия организъм всичко, от което се нуждае. Затова те често се ръководят от максимата „Яжте, каквото душа ви иска“ т.е. щом човек изпитва глад за определени храни, то непременно трябва да ги приеме. Дали това е така? Наистина неустоимото желание за определени храни може да е индикатор, че организма ни се нуждае от определени химични вещества, но също така е важно да се знае, че тези вещества могат да бъдат доставени на нашето тяло и от „здравословни“ източници.
Така например, ако изпитвате неустоимо желание за….
А магнезий можете да си набавите от суровите ядки и семена, сусама и сусамовия тахан.
Фосфор се съдържа в рибата, яйцата, млечните продукти, бобовите, зърнените храни и ядките ( най-вече в бразилския орех и кашуто).
Сяра се съдържа в боровинките, броколите, аспержите, авокадото, сиренето, морковите, ряпата, чесъна, лука и червените чушки.
Най-богати на желязо са зелените листни зеленчуци ( копривата) и черешите.
А калцият се съдържа в зелените листни зеленчуци, броколите, сусама, бобовите и сиренето.
Тогава по-добре да похапнете малко риба, козе мляко или ако все пак използвате сол, за предпочитане е да употребявате нерафинирана морска сол.
Хром се съдържа в бирената мая, броколито, цвеклото, гроздето, сиренето, зрелия боб и пилешкото месо.
Въглерод може да откриете във всички свежи плодове.
Триптофанът е една от десетте съществени аминикиселини, необходими на организма за белтъчния синтез. Можете да го откриете в следните храни: в овесените ядки, бананите, доматите, стафидите, спанака и др.
Ако изпитвате желание за течни храни и нежеление за твърди, вероятно организма ви се нуждае от вода. В обратния случай, също причината е в недостъга на вода, защото поради дехидратацията човек може да загуби чубватвото за жажда. Затова пийте редовно вода по 8-10 чаши на ден.