Индийско орехчеИндийското орехче е наречено още мускатово орехче.То всъщност е сушената костилка от плода (подобен на кайсия) на едно вечнозелено дърво от семейството на миртата.
В Европа мускатовото орехче се появява в началото на XII век. Внася се от арабските страни. Но през XVII век, холандците завладяват Молукските острови (родината на мускатовото орехче) и забраняват износа на ценната стока и установяват монопол в търговията. Вносът се възстановява чак през XVIII век.
От мускатовото дърво се получават две подправки – мускатов орех и мускатов цвят, който се цени много по-високо, но се намира трудно.
Индийското орехче има силен сладникав вкус и е много използвано в кулинарията. Преди употреба мускатовото орехче трябва да се настърже на ситно ренде. Съхранява се на сухо място.
В индийската кухня орехчето се използва почти изключително в сладкиши (млечни кремове, яйчени кремове, сметанови торти).
В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия и в преработени месни продукти. Използват се също в супи, сосове и печени изделия. Индийското орехче е подходящо за гъбени и зеленчукови блюда, ястия със спанак, зеле и лук. С него се подправят сосове и месни ястия, супи (телешко варено) и пастети.
В сосовете индийското орехче се добавя в края на варенето, в ястията по време на готвенето, а в тестени изделия – при замесването на тестото.
Маслото на индийското орехче се използва в медицината като стимулиращо и тонизиращо средство. Отвара от плодовете помага при стомашни болки и колики. Има широка употреба и в парфюмерийната промишленост.

Прекалената употреба на тази подправка е също опасна и може да причини смърт. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт и при прекалена употреба може да предизвика халюцинации, повдигане, обезводняване, обща телесна болка. Големи дози (7,5 г или повече на един път) са опасни и водят до конвулсии и сърцебиене.