Бахарът е изсушеният плод на вечнозеленото пиментово тропическо дърво, което достига до 9 метра, е растение от вида на миртата. През лятото то цъфти с малки бели цветове, събрани в китки. Плодовете са сферични, отначало зелени, а после – червеникаво-кафяви, с една семка. Берат се малко преди да сменят цвета си и се сушат 1-2 седмици, докато плодното месо се свие в тънка обвивка около семката.
Христофор Колумб открива бахара в Карибите. Въпреки че е търсел пипер, той всъщност никога не бил виждал истински пипер и помислил бахара за такъв. Занесъл го в Испания, където му дали името „пимиента“, пипер на испански.
По-късно се оказало, че става дума за съвсем друга подправка – бахара, която бързо спечелила популярност на Стария
континент. Вносът от Ямайка се разрастнал неимоверно. Всички опити да бъде завъдено растението по други тропически райони се оказали неуспешни – и до днес бахарът идва предимно от Средна и Южна Америка, а най-доброто качество – от Ямайка.
Името му на български идва от арабската дума “бахарат”, която означава “смес от подправки”. Английското му название има подобен произход “allspice” , т. е. “всички подправки”.
Бахарът има сложна миризма. Ароматът му сякаш съчетава в едно миризмите на карамфила, канелата и индийското орехче.
Поради силния си аромат и консервиращото си действие бахарът става една от най-популярните подправки през Късното Средновековие. От тази епоха води началото си традицията в Европа с бахар да се подправят дивеч, телешко месо, различни риби. В българската кухня се използва за супи, туршии и маринати. В етно-кухните днес влиза в състава на сосове, колбаси, кетчуп, шунки, печива и чайове.
Добре ароматизира супи, рибни и месни ястия, маринати за дивеч, риби и говеждо месо. Добър консервант е за туршии и колбаси. Участва в приготвянето на разни видове къри.
Добре се комбинира с черен пипер, целина, лук, дафинов лист, чесън и карамфил