Алабашът е по-слабо познато растение у нас. За храна се използва коренът му, който е подобен на репите. Народното наименование на алабаша е гулия.
Алабашът е богат на витамини, целулоза и микроелементи. Съдържа витамини С и А, натрий, калция, фосфор, магнезий, както и много фибри. Фибрите насърчават и популацията на „добрите“ бактерии в чревната микрофлора, а една порция алабаш ви доставя около 1/5 от необходимата ви дневна доза. Заради богатото съдържание на витамин С, алабашът поддържа естествения имунитет и прави организма устойчив на различни инфекции.Той помага за усвояването на желязо от организма и регенерирането на доставките на витамин Е. Заради калия алабашът ускорява обмяната на веществата и регулира дейността на мускулите и нервите. Подобрява възбудимостта и трансмисиите на нервите. Смята се, че е полезен за сърцето и циркулацията на кръвта.
Познати са два вида алабаш: едър и дребен. Дребният алабаш е със светлозелена кора, а едрият – с виолетова. Малкият по размер алабаш е по-сладък и вкусен. Във свежо състояние той може да се консумира суров под формата на различни видове салати.
Освен това може да свари или задуши, да се добавя към супи и зеленчукови ястия.
Съхранява се в найлонова торбичка в хладилник около седмица, без да загуби от ценните си качества.